И тя разпалва в истински буен пожар огъня, който лумна в сърцата на прочелите първите четири части на изумителната история.
Колкото и да е трудно, с право може да се твърди, че Мартин успява отново да надмине себе си. Защото поредицата, макар да не е завършена, вече спокойно може да претендира за епос. И то епос в душите на читателите, а не според оценките на критиците, което е далеч по-важно.
"Песен за огън и лед" отдавна надхвърля рамките на фентъзи жанра – в моите очи тя е историята на земи, които се намират някъде там – във фантазията на всеки. А със своите над 900 страници "Танц с дракони" дава възможност на всеки читател да забрави сивото ежедневие, да остави настрана втръсналите до полуда проблеми – своите, на жена си, на децата, на държавата, на света, на тази Вселена и да влезе в онази, другата Вселена – там, където може да открие себе си в героите на Мартин.
Богдан Русев, "12 приказки от Белег...
Слейтъриянски хроники - най-черната нощ ...
04.12.2011 19:16