Внезапна смърт наричаме явлението, при което само за секудни от неясни на пръв поглед причини може да умре съвсем здрав човек.
Виновна е аритмията – нарушението в сърдечната дейност, което е толкова силно и внезапно, че сърцето спира.
Според статистиката днес само във Великобритания годишно от спиране на сърцето умират над 100 хиляди души.
Резултати от последното изследване с мишки на британски учени показали, че рискът да станете част от тази статистика зависи от времето на денонощието.
Най-голям е рискът от внезапна смърт в началото на деня, после той намалява и се засилва отново вечерта. Защо?
Това е свързано с различния химичен състав на кръвта ни, който предизвиква колебанията в сърдечния ритъм през денонощието.
Учените открили особен белтък, наречен от тях Klf15, чиято изработка се контролира от вътрешния ни биологичен часовник.
Този белтък влияе на състоянието на така наречените йонни канали, които контролират сърцебиенето.
Опитните мишки били генетично модифицирани да произвеждат повече от този белтък. Като резултат рискът от внезапна сърдечна смърт при тях нараснал неколкократно.
След наблюденията на този процес учените разкрили механизма на първоначално заложената електронна нестабилност в работата на сърцето. Тоест аритмията, която предизвиква внезапното спиране на сърцето вече била програмирана в организма на мишките.
Човешкият организъм и този на мишките се различават по вътрешен строеж и взаимодействие между органите. Затова не е ясно докрай дали този феномен ще се наблюдава и при хората.
Откритието ни позволява да предположим, че ако има възможност да се определят математически колебанията в сърдечния ритъм и да се изчисли тяхната сила и динамика, то е вероятно с помощта на специални компютърни модели да се открият хората с повишен риск от внезапна сърдечна смърт, твърдят учените.
Нещо повече, ако бъде създаден такъв модел, лекарите ще могат дори да изчисляват времето, когато се очаква такава смърт и така да я предотвратяват своевременно.