България излезе от проекта с руско участие за съоръжението АЕЦ "Белене", но не отказа да си сътрудничи с Русия, засега само на думи. Това пише ИТАР-ТАСС в задълбочен анализ по повод последното развитие на проекта.

Българският министърът-председател Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев подчертаха, след обявяването в сряда на официалното решение на правителството за "Белене", че отношенията между България и Русия не трябва да се ограничават само до един проект, а по-скоро - да се развиват в други насоки.

Същия ден Борисов каза, че българо-руските отношения възлизат на 600 милиона евро – точно толкова България плаща годишно за газ, доставян от Русия. Министър-председателят заяви още, че Германия плаща за газ по 330 долара , а България - по 600 (но без да уточни за количеството – бел. ред).

Според думите на премиера този факт е основателен и преговоритетрябва да доведат до намаляване цената на природния газ. А едва след поевтиняване на суровината за България, може да се говори за приятелски българо-руски отношения - думи, подчертаващи изричния финансов и прагматичен характер на сътрудничеството между двете държави, коментира още руското издание.

Определението "приятелството по сметка" между България и Русия не отива на проекта АЕЦ "Белене", който е необходим много повече на България, отколкото на Русия, продължава коментарът. По думите на ръководителя на руската държавна корпорация за атомна енергия "Росатом" - Сергей Кириенко, с при общ портфейл от 20 блока за атомни електроцентрали, с които сега разполага корпорацията в момента, загубата на един се явява несъществена.

Така че проектът "Белене" е важен за Русия, но е стратегически за България.

Много хора вече се замислят за бъдещето на българската ядрена енергетика. Министър-председателят заяви, след заседанията на икономическата комисия в Народното събрание, че е възможно изграждане не само на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", но и на 8-ми, което изглежда още по-утопично като идея.

В АЕЦ "Козлодуй" в момента от 6 блока, функционират само два - 5-ти и 6-ти, като лицензът на първия изтича през ноември 2017 г., а на втория - през октомври 2019 г. След като ги спре България ще се превърне от страна, изнасяща електроенергия, в такава, която я внася, предричат руските експерти.

А газ за "Белене" откъде?

Всъщност озадачаваща е и офертата на правителството за изграждане на газоцентрала на мястото на площадката, предназначена за АЕЦ "Белене". Идеята тук е по-скоро "техническо приключение", понеже не е известно как ще бъде доставян газ на планираната централа, разположена в регион, без каквато и да било газова инфраструктура.

Политическо ли е решението за "Белене"?

Решението по проекта "Белене" някои наричат политически и икономически правилно, докато други - предричат краха на националната ядрена енергетика и излизане на страната от енергийната периферия, при това не само на Европа, но и на целия свят. Политически правилен нарекоха изхода за централата тези, които са изцяло незаинтересовани от излизането на Русия на европейския енергиен пазар. Така че ключовата дума за проекта е "политически", а не "икономически".

Говорейки за проекта, не може да не споменем и негативните последици от правителственото решение. На първо място това е проблемът с увеличаването на цената на електроенергията. Изминалата необичайно студената зима засегна сериозно джобовете на обикновените граждани в България - потреблението на газ от населението е нараснало с 20%, отбелязва в коментара си ИТАР-ТАСС.

Типичното българско семейство, с жилищна площ от 60 кв. м, през зимата е отделяло за комунални услуги, свързани с потреблението на "синьото гориво" средно 200-300 лв. на месец, на фона, че средната заплата в столицата София е около 800-1000 лв. А се очаква и ръст на цената от 8-10%, според решение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Без допълнителните "екстри", от които страната можеше да се възползва в бъдеще чрез проекта за АЕЦ "Белене", България е обречена на"енергиен глад" и ще бъде принудена да внася електроенергия
Булфото