Дан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец и кечист. И до днес той е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000), като от тях губи само няколко, които и до днес не е известно срещу кого, поради което се предполага, че всъщност са слухове, целящи да смалят величието му.
Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Заминава за САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години.
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“. В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън „Удушвача“ — идолът на японската борба — непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, и който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан - „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ или „Балканският лъв“.
Дан Колов пътува по всички континенти, побеждавайки включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи. Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите ѝ. където я е държал в жесток захват.
Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено - балкан срещу балкан.
След 30 години в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. За него родината е най-милото и свято нещо. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Със състояние на милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него. Отдава дейността си на българския спорт и създава школи по борба като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.
Една от версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по това време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността си да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят един истински великан по сила и дух. Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Ето и снимка:
Русия освободи Бахмут. Десетки урки са л...
Марк Твен, авторът на Том Соер, за Турци...