Ефектът обаче е постижим само с вълни от микровълновата част на електромагнитния спектър. За целта се използва обвивка от т.нар. плазмонични материали. Те правят "фотонегатив" на обекта и така на практика той става невидим.
Приложение на идеята ще има в микроскопите с висока резолюция. Повечето от опитите с "пелерини невидимки" се съсредоточават върху създаване на метаматериали - модифициране на материали, така че да получат свойства, каквито не съществуват в природата. Тази модификация дава възможност метаматериалите да насочват светлината по необичаен начин, по-специално светлинните лъчи да пристигат сякаш не са преминали над и не са отразени от предмета, който се скрива.
Предишните опити за скриване на триизмерен предмет залагаха на идеята за "скриващ килим". При нея предметът се покрива с "килим" от метаматериал, който пречупва светлината, така че обектът да стане невидим. Андреа Алу и екип от университета на Тексас в Остин успяха да направят демонстрация в "свободно пространство", като направиха 18-сантиметров цилиндър невидим за микровълнова светлина.
Светлината може да бъде описана по отношение на електрическото и магнитното поле. Това, което дава вида на предмета, е начинът, по който съставящите го атоми поглъщат, предават или отразяват тези полета. Предишните подходи за скриване на предмет с метаматериали заобикалят тези ефекти, като провеждат светлината около предмета, използвайки старателно създадени структури, които отблъскват светлината по точно определен начин. За разлика от тях плазмоничните материали могат да бъдат направени така, че да въздействат върху полетата, които са противоположни на тези на предмета.
"Това, което ние правим, е различно. Ние създаваме обвивка, която сама разпръсва светлината. Интересното обаче е, че ако човек комбинира обвивката и предмета под нея, двете действат в противовес и предметът става напълно невидим" - каза проф. Алу.
Обвивката от плазмоничен материал е по същество фотонегатив на скривания предмет. Затова за всеки предмет трябва да се направи специална скриваща обвивка. Ако се използва една и съща за различни обекти, те няма да бъдат скрити напълно.
Успехът със скриването на цилиндъра показва, че си струва да бъде продължена работата с различните дължини на вълните. Подходът може да бъде приложен към сканиращите микроскопи - уредите с най-висока резолюция, с които разполага науката. Така ще бъде подобрен образът на още по-малки дължини на светлинните вълни. Възможно е също в бъдещи изследвания плазмоничните материали да бъдат комбинирани с идеята за метаматериалите. БТА
