Бързите реакции на очите ни изглеждат, сякаш се случват без никакво участие на мозъка. Например разширяването на зениците се наблюдава дори и при хора с увреждания в зрителния кортекс. Смятаме, че зениците ни реагират на светлината и се свиват пропорционално на яркостта й.      Но всъщност значение има не самата светлината, а тази, която си мислим, че виждаме. За пореден път се оказва, че мозъкът и нашите очаквания контролират системи, които привидно са напълно автоматични и инстинктивни.   Изследователят Бруно Лаенг от Университета в Осло създава специални оптически илюзии за целите на своя експеримент. Те са изработени така, че да изглеждат по-ярко светещи, макар да не са. Ученият измерва промените в размера на зеницата на доброволци, на които са показни различни илюстрации с оптически илюзии, всички равни по нива на яркост, но някои от които изглеждащи по-блестящи.    Ако нивата на светлината сами диктуваха колко е широка зеницата, то участниците би трябвало да реагират абсолютно еднакво на всички изображения. Вместо това обаче, зениците на хората са се свили повече, когато са им показни илюзиите, създадени да изглеждат по-ярки.    Тези резултати предполагат, че хората са развили система за отбягване на заслепяващата светлина, за да предпазят очите си.    „Изумително е как дори нещо толкова просто като колко ярка си мислим, че е заобикалящата ни среда, може да бъде повлияно от наши очаквания", коментира Стюард Перисън от Оксфордския университет.