Средновековна църква в квартал Бояна в София. Ценни стенописи от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, “братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан”, и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

Тракийска куполна гробница от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.Хр. Открита е в могила близо до град Казанлък.  Състои се от предверие,  коридор (дромос), куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Извества е със стенописите – най-добре запазените у нас и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена  на погребалното угощение и символичното  изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи  колесници.

Най-големият манастирски комплекс в България. Разположен е на 3 км източно от град Рила в едноименната планина. Основан е през 10 век от св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Най-старата запазена постройка е каменната кула, изградена през 14 век от феодала Хрельо Драговола. Останалите сгради са от началото на 19 век. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква "Света Богородица".

Суровият крепостен вид на външните манастирски стени контрастира с жизнерадостната архитектура на църквата и ажурните открити галерии (чардаци) пред килиите. В четириетажните жилищни крила има над 400 килии, четири параклиса, гостни стаи за поклонниците, манастирска готварница (магерница) с оригинална конструкция. Според надпис на фасадата главната църква е построена 1835 от майстор Павел Иванович. Тя е трикорабна, с три големи купола по надлъжната ос и два по-малки върху страничните параклиси. Разнообразието от форми и обеми е допълнено от богатата цветна гама на строителните материали и стенописната украса. В изписването на храма участват зографи от Банската и Самоковската художествени школи.

Единствен Захари Зограф подписва и датира стенописите си (1844). Централният иконостас, който прегражда олтарното пространство, е внушителен. Дърворезбата, дело на Атанас Теладур (1839) е с високи художествени качества.

Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15 век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

През 1961 Рилски манастир е обявен за национален музей; от 1983 е включен в Списъка за световно природно и културно наследство към ЮНЕСКО.

Тракийска елинистична гробница от  първата половина на III век пр. Хр.    Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари,  на 42 км североизточно от Разград. Разкрита е  през 1982 г. под висока могила - Гинина могила.  Състои се от  коридор (дромос) и три сводести помещения. Най-богато украсена е централната камера -  каменна пластика, релефи и стенописи. Има едикула,   оформена  като фасада на храм с изобразен конник, който получава златен венец от богиня (хероизация, обожествяване на погребания), следвана от религиозна процесия. По трите стени има висок релеф от 10 кариатиди.

Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелствуват, че в гробницата е погребан тракийски владетел.