Постинг
07.02.2012 10:26 -
Защо швейцарското сирене има дупки?
Не, не са дело на мишките
Сиренето ементал, по-известно като швейцарско, е разпознаваемо навсякъде поради надупчената си повърхност. Но все пак, кому са нужни дупки в сиренето? Няма ли да е по-добре, ако парчето си е цяло?
Всъщност дупките не се правят за или от мишките (като в анимационните филми), а са част от процеса на производство на сирене, използван в долината на река Еме, откъдето идва и името на сиренето. Подобна технология прилагат и в Норвегия, но там млечният продукт се нарича ярлсберг.
Ето и самата нея:
Колонии бактерии Streptococcus thermophilus, Lactobacillus и Propionibacter shermani се смесват с кравето мляко. Сиренето се произвежда на цилиндрични пити с диаметър 90-100 см и тегло от 70-75 кг, като за направата на една пита са нужни между 700 и 900 литра мляко. Все още прясното сирене се потапя в саламура, на която се дължи жълтата му кора.
Огромната пита се оставя да зрее при температура 22–26 градуса по Целзий и тук идват дупките. По време на зреенето, което продължава няколко месеца, една от специфичните бактерии P. shermani произвежда въглероден диоксид. Той създава малки балончета в материята, а когато сиренето се разреже, те се пукат и оставят дупките.
В САЩ намалиха дупките на сиренето чрез закон преди 10 години, за да не задавят модерните машини за рязане. За да се продава едно швейцарско сирене, то диаметърът на дупките му е необходимо да варира между 3/16 и 13/8 от инча.
Сиренето ементал, по-известно като швейцарско, е разпознаваемо навсякъде поради надупчената си повърхност. Но все пак, кому са нужни дупки в сиренето? Няма ли да е по-добре, ако парчето си е цяло?
Всъщност дупките не се правят за или от мишките (като в анимационните филми), а са част от процеса на производство на сирене, използван в долината на река Еме, откъдето идва и името на сиренето. Подобна технология прилагат и в Норвегия, но там млечният продукт се нарича ярлсберг.
Ето и самата нея:
Колонии бактерии Streptococcus thermophilus, Lactobacillus и Propionibacter shermani се смесват с кравето мляко. Сиренето се произвежда на цилиндрични пити с диаметър 90-100 см и тегло от 70-75 кг, като за направата на една пита са нужни между 700 и 900 литра мляко. Все още прясното сирене се потапя в саламура, на която се дължи жълтата му кора.
Огромната пита се оставя да зрее при температура 22–26 градуса по Целзий и тук идват дупките. По време на зреенето, което продължава няколко месеца, една от специфичните бактерии P. shermani произвежда въглероден диоксид. Той създава малки балончета в материята, а когато сиренето се разреже, те се пукат и оставят дупките.
В САЩ намалиха дупките на сиренето чрез закон преди 10 години, за да не задавят модерните машини за рязане. За да се продава едно швейцарско сирене, то диаметърът на дупките му е необходимо да варира между 3/16 и 13/8 от инча.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1476
