Волжка България просъществува чак до 13^-ти век, когато въпреки грандиозната победа в т.н. "Овнешка битка" в крайна сметка е разрушена от набезите на монголо-татарите и става част от държавата Златна орда като няколко постоянно бунтуващи се български княжества. Според хрониките „Джагфар Тарихи“ на Бахши Иман от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става васал на монголите и български войски участват в походите на Бату в Полша, Великото литовско княжество и Унгария.
Впоследствие населението на Волжка България възприема кипчакския език, който е разпространен в Златната орда, и се смесва с жителите на тази държава, които се състоят от различни кипчакски племена, но също и от малка част монголи. Смята се, че днешният чувашки език е произлязъл от езика на волжките българи. Територията на Волжка България се отделя от Златната орда през 15 век под името Казанско ханство, което е завладяно през 1556 година от руските войски на Иван Грозни. Днес населението на страната е наричано в Русия „казански татари“, въпреки че самото то предпочита названието „българи.“ . Днес една немалка част от населяващите Република Татарстан (До четиридесетте години „Булгаристан“) не приемат името татари и предпочитат да се наричат с етнонима българи, за каквито най-вече ги приемат и повечето от същинските татари.

През 1223 след победата на руските и кипчакските армии в битката при Калка, монголската армия под ръководството на Субутай и Джебей е изпратена да покори Волжка България.Дотук в историята войските на Чингис хан са разглеждани като непобедими. Обаче през 1223 българите побеждават монголците. Армия водена от българския елтебер (цар) Габдула Челбир, заедно с армиите на мордовските принцове или инязорите Пуреш и Пургазпобеждават силите на Чинги Хан през 1223 близо до завоя на река Самара, една от първите загуби на монголците.

Монголците се завръщат през 1229 под командването на Кукдай и Бубеде. Техните сили побеждават българските гранични отряди на река Урал и започват да окупират горната част на долината Урал. Няколко години по-късна, през 1232 монголската конница подчинява югоизточната част на Башкирия и окупира южните части на самата Волжка България. Следвайки провала на няколко български управителя да се обединят за обща защита, монголците нападат отново през 1236. Техните сили, водени от Бату хан обсаждат и превземат Биляр, Болгар, Суар, Жукотин и други градове и замъци на Волжка България. Населението е избито или продадено в робство. Волжка България става част от владенията на Джучи, по-късно известни като Златната орда.