Постинг
18.02.2012 11:28 -
ДНК наноробот атакува директно раковата клетка
Ще разрушава вредните клетки, без да засяга здравите
Миниатюрни сонди, изградени от ДНК, могат да намират и унищожават ракови клетки, оставяйки здравите незасегнати. Подобните на мида устройства ще пренасят вещество в сърцевината си и ще го разтоварват само като достигнат и идентифицират своята цел, заявяват изобретателите.
Шон Дъглъс и колегите му от Харвардския университет са използвали „ДНК оригами", за да построят този наноробот. Екипът създал устройството чрез софтуер за моделиране на ДНК, който разбира как основните ДНК двойки се свързват помежду си, както и как образуват спираловидната структура. При въвеждането на желаната форма в тази програма, тя задава списък от ДНК нишки, които могат да бъдат вплетени, за да се получи исканата форма. Идеята на Дъглас и колегите му е тяхното устройство да се отваря като мида, за да пренася дозата си до раковата клетка.
За да са сигурни, че нанороботът ще се отвори едва когато достигне целта си, учените го снабдяват с две „ключалки". Всяка от тях представлява ДНК нишка, създадена така, че да разпознава специфична молекула. Когато тази нишка и целевата й молекула се срещнат, ключалката се отваря и роботът може да разтовари своето лекарство. При тестване на устройството изследователите създали такъв наноробот, който се отключва в досег с молекулите, стоящи на повърхността на клетките на левкемията. След това добавят и единична молекула, която убива клетки, като разрушава цикъла им на растеж. Накрая пускат милиони копия на тестовия робот сред смес от здрави и ракови човешки кръвни клетки.
След три дни, около половината от раковите клетки са унищожени, а нито една здрава клетка не е наранена. Дъглас открива, че ако се добавят още осакатяващи клетката вещества, по време на експеримента екипът му е можел да унищожи 100% от клетките левкемия. Плюс това, чрез смяна на ключалката, нанороботът може да „преследва" всякакъв тип ракови клетки.
Когато е с две ключалки, роботът по-качествено ще различава здрава от болна клетка, тъй като ще трябва да намира по два различни критерия, преди да се отвори и да изсипе съдържанието си. Дъглъс се надява, че с тази прецизност, нанороботът няма да засяга други видове бързоделящи се клетки, като тези в червата и космените фоликули, често унищожавани при досегашните методи като химиотерапията.
Следващата стъпка е само да се подсигури „оцеляването" на ДНК наноробота в разрушителна среда, каквато е живият организъм. Когато това се изпълни, учените ще могат да създадат един революционно ново и ефективно лечение за хора и животни.
Шон Дъглъс и колегите му от Харвардския университет са използвали „ДНК оригами", за да построят този наноробот. Екипът създал устройството чрез софтуер за моделиране на ДНК, който разбира как основните ДНК двойки се свързват помежду си, както и как образуват спираловидната структура. При въвеждането на желаната форма в тази програма, тя задава списък от ДНК нишки, които могат да бъдат вплетени, за да се получи исканата форма. Идеята на Дъглас и колегите му е тяхното устройство да се отваря като мида, за да пренася дозата си до раковата клетка.
За да са сигурни, че нанороботът ще се отвори едва когато достигне целта си, учените го снабдяват с две „ключалки". Всяка от тях представлява ДНК нишка, създадена така, че да разпознава специфична молекула. Когато тази нишка и целевата й молекула се срещнат, ключалката се отваря и роботът може да разтовари своето лекарство. При тестване на устройството изследователите създали такъв наноробот, който се отключва в досег с молекулите, стоящи на повърхността на клетките на левкемията. След това добавят и единична молекула, която убива клетки, като разрушава цикъла им на растеж. Накрая пускат милиони копия на тестовия робот сред смес от здрави и ракови човешки кръвни клетки.
След три дни, около половината от раковите клетки са унищожени, а нито една здрава клетка не е наранена. Дъглас открива, че ако се добавят още осакатяващи клетката вещества, по време на експеримента екипът му е можел да унищожи 100% от клетките левкемия. Плюс това, чрез смяна на ключалката, нанороботът може да „преследва" всякакъв тип ракови клетки.
Когато е с две ключалки, роботът по-качествено ще различава здрава от болна клетка, тъй като ще трябва да намира по два различни критерия, преди да се отвори и да изсипе съдържанието си. Дъглъс се надява, че с тази прецизност, нанороботът няма да засяга други видове бързоделящи се клетки, като тези в червата и космените фоликули, често унищожавани при досегашните методи като химиотерапията.
Следващата стъпка е само да се подсигури „оцеляването" на ДНК наноробота в разрушителна среда, каквато е живият организъм. Когато това се изпълни, учените ще могат да създадат един революционно ново и ефективно лечение за хора и животни.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1476