Да погледнем старите неща с нови очи е полезно Ново изследване разкрива защо хората обичат да препрочитат книга, да гледат повторно филм и изобщо да повтарят едно и също преживяване отново. Това не е някаква форма на пристрастяване или ритуал, а съзнателен опит да се достигнат по-дълбоки пластове на значимост в преразглежданата материя, като едновременно с това се осмисля собственото израстване през призмата на нещо вече познато.   Кристел Ръсел, изследовател на потребителското поведение и колегите й, установяват, че действието, което те наричат „реконсумация", не е носталгичен опит да върнем миналото, а търсене на ново значение на нещо с дълбока емоционална стойност за нас. Това е начин да погледнем себе си през същата призма (книга, филм, ситуация), но с други очи и има силен терапевтичен ефект.   Резултатите от това изследване подкрепят твърдението на германския философ Мартин Хайдегер от 1953 година, който твърди, че повторението позволява човек да разбере собственото си минало. Чрез реконсумацията контрастът между нашето минало и настоящо аз изпъква съвсем ясно. Припомняме си как сме интерпретирали думи, съдържание, емоции преди и можем да разсъждавам върху различията с настоящата ни интерпретация.    Реконсумацията се прилага и като метод от психотерапевтите, за да може съзнателно да се пребори някое отминало травматично събитие.    Ръсел казва, че заключенията от изследването имат дълбоко значение за маркетинга, където основополагащ закон е постоянно да се предлагат нови и свежи неща. „Сега показваме на маркетинг специалистите, че старите преживявания могат да носят нови перспективи. В ерата на прогреса и вечният стремеж към новото и различното, е добре да си припомним, че е хубаво някои неща да се повтарят", казва изследователят.