Явно всяко живо творение на майката природа бди за своята цялост. Лукът също.  Всички познаваме „отмъщението" му, когато го разрежем – сълзи, сополи и дълбоко разкаяние.    Какво се случва всъщност? - Клетките на луковата глава съдържат серни съединия, които, при нарушаване на целостта и отделяне във въздуха, се трансформират в сулфоксиден газ (син-пропанов-S-оксид). Когато попадне в контакт с очите, съединението се свързва с водата и се превръща в сярна киселина с много слаба концентрация.    Но дори и слаба, тя е достъчна да предизвика възпаление и болка в очите. На помощ идват слъзните жлези, които започват да произвеждат сълзи, за да разреждат дразнещата киселина и да защитят лигавицата на окото. В резултат – гореспоменатите сълзи, сополи и горест.    В крайна сметка, може би маска за гмуркане и шнорхел в кухнята не са толкова налудничерева идея?